сряда, 11 февруари 2009 г.

Успехи и провали

Не крия самоличността си. Анонимността е в разрез с моята експресивна и непрекъснато нуждаеща се от изява същност.
Още от дете съм на сцена и това ме превърна в "машина":))) Една от наи-старите ми и верни приятелки, която проследи цялото ми развитие като пианист, един ден ме обяви за киборг... имаше право! :))
Успехът - оказа се, че на 6 години вече имах професия, на всичкото отгоре бях с ясното съзнание, че ще правя това цял живот... със всяка изминала година, това чувство се задълбочаваше. Получавах непрекъснати похвали и доказателства, че съм много талантливо дете с големи дадености за пианист (имам нестандартно дълги пръсти и т.н.). Имах най-добрите преподаватели, някои от тях наистина обичам до ден днешен. Всичко това в комбинация с голяма амбиция и желание да постигам винаги най-високи резултати, ме караше да се отдавам изцяло на инструмента и да преодолявам иначе големия си мързел. Не след дълго дойдоха и резултатите - за мен беше естествено да съм най-силната 6-ца на изпитите по пиано, да влизам 1-ва при кандидатстванията, да печеля 1ви награди на конкурсите... Става ясно, че дълги години свързвах думата успех само и единствено с моята професия - призвание... докато един ден не дойде Провалът.

... провалът
coming soon :)))

2 коментара:

  1. Какъв провал. Някак си не ти отива, така като те гледам не си създадена за провал:))

    ОтговорИзтриване
  2. Чисто житейски и аз не го виждам да се проваля. Просто съм на етап "про": провалям, прощавам (си), променям и т.н. ;)

    ОтговорИзтриване