неделя, 22 март 2009 г.

В търсене на простотата

Никак не било просто да постигнеш умишлено простотата. Като пианист ще дам пример първо с етапите на развитието чисто професионално.
Започваш да свириш на ранна детска възраст и естествено започваш с елементарни мелодии и хармонии. Несъзнателно свириш чаровно просто по детски. С годините произведенията се усложняват и неусетно изпълнението също. Правиш някакви сложни динамики, педализация...няма да задълбавам и с две думи собствено туше. Всичко това се прави с доста усилия. Минават още години и осъзнаваш, че тези неща не ти костват толкова мислене. Получават се естествено. Един ден хващаш една партитура, поглеждаш хилядите ноти и я привеждаш да звучи максимално просто. Липсват напъните, оставяш музиката да те води. Това вече е красиво.
Същото е валидно и в живота. В отношенията между хората. Всичко е толкова просто, само хората сме склонни да го усложняваме.

2 коментара:

  1. Това вече е друга приказка. Да си дойдем на думата. Хората са виновни. Не разбират. Повечето. Нито от музика , пък от живот хич не разбират. Направо да ги съжалиш. Не разбират че живота е като „една партитура„ и как да разбират, като не са учили не само пиано, ами и на празна кофа не са се учили да свирят даже като малки:)) а ти за живот си седнала да им говориш на хората:))
    Цял живот има да го учат тоз живот. Така де:))

    ОтговорИзтриване
  2. хахахаха, горките, на някои и цял живот не им стига... :)))

    ОтговорИзтриване