вторник, 23 август 2011 г.

Елегия


Искам да изсвиря всеки спомен,
да наситя петолинието с живот.
И духът дордето стигне Там,
далеч от мен да чува нежен съпровод.

Искам образът й да остане вечен,
музикална скулптура да й направя.
Нежно, тон след тон изречен
от сърцето, с десет пръста да я вая.

Не искам повече да губя никой,
не искам да се стичат парещи сълзи.
Не искам да отварям смазана очите си
и да виждам в черно крачещи тълпи.

Не искам слънчеви лъчи да са тъгата,
не искам да скърбя от аромата на цветя.
Не искам да докосвам ледена ръката
и да заспива вечно в жадната земя.

Няма коментари:

Публикуване на коментар