Black Bird

Елегия

2011-08-23T18:04:00.000+03:00

Искам да изсвиря всеки спомен,
да наситя петолинието с живот.
И духът дордето стигне Там,
далеч от мен да чува нежен съпровод.

Искам образът й да остане вечен,
музикална скулптура да й направя.
Нежно, тон след тон изречен
от сърцето, с десет пръста да я вая.

Не искам повече да губя никой,
не искам да се стичат парещи сълзи.
Не искам да отварям смазана очите си
и да виждам в черно крачещи тълпи.

Не искам слънчеви лъчи да са тъгата,
не искам да скърбя от аромата на цветя.
Не искам да докосвам ледена ръката
и да заспива вечно в жадната земя.

Моят ангел

2011-08-23T17:39:00.000+03:00

Отворих очи и погледнах навън през прозореца.
Бях в непозната стая и лежах свита в края на двойното легло. Беше много рано, но слънцето огряваше терасата на стаята. Гледах на изток. В следващия момент долетяха няколко гълъба. Веднаха станах и започнах да ги оглеждам през стъклената врата. Исках да го видя - гълъба на бели петна! Баба ми беше написала, че когато умре иска да се превърне в точно такъв гълъб, който да стои винаги на моята тераса, да ме гледа и да лети след мен. Стори ми се, че го видях, и ето той се отдели и приближи към мен, но след миг отново се смеси със себеподобните си. Натъжих се - искал е просто да открадне семе от една саксия. Напрегнала съм се прекалено и в желанието си да я видя започвам да си внушавам. С тази мисъл долетя и Птицата! Беше значително по-голяма от гълъб и различна от всичко, което бях виждала до сега. Може би така изглеждаха само митичните птици. Необикновена птица на светли петна - това вече беше тя.
Притиснахме се една към друга и само стъклото ни разделяше. Хипнотизирана потънах в черните й очи. Чрез тях ми казваше всичко, говореше ми без думи. Тя беше добре, не искаше да се притеснявам и да страдам. Отдалечи се леко и забелязах, че очите й бяха станали по-големи и с много особена форма, но продължаваха да са плътно черни. Вече не беше птица. Приличаше на дете с дълга, почти до бяло руса коса и само уголемената й глава и очи бяха неестествени, но въпреки това беше много красива. Не ми остави време да й се наситя и отново дойде към мен за да ме целуне. Неочаквана целувка! Устните й допряха моите и в този момент ме заля нейната всеобхватна любов и безкрайно спокойствие.
Настъпи пълна тишина. Времето спря. Не исках да свършва, беше най-прекрасното чувство на света. Тя се издигна леко над земята, смееше се жизнерадостно и приглади дългата си коса. С последния жест разбрах, че се приготвя да си замине. Така правеше и приживе - точно преди да излезе заставаше пред огледалото и си оправяше косата. Бях права! Окъпана в светлина се издигна още по-високо и изчезна. Остана само отпечатъкът от устните й на стъклото.

Сбогом!

Кръговрат

2011-06-13T21:57:00.002+03:00

Всеки ден се бориш за нещо. Най-вече да живееш. Лошото е, че винаги е по определен от теб начин. Става трудно, понякога невъзможно да наредиш пъзела както си го подредил в главата си. Все някоя част липсва или не е на мястото си. Не спираш да мислиш за това. В опита си да откриеш къде е грешката, започваш да разместваш и останалите части, но всичко, което постигаш е един пълен хаос. Ти обаче си “out of the box” и правиш “арт–инсталация" от този хаос. Показваш го на всички. Те не разбират, че гледат живота ти. Мислят си, че е “арт” и това напълно те устройва. Последното нещо, което искаш е да видят, че това са парченца от шедьовър и ако не те обвинят в гавра, ще е по-лошо - ще те съжалят.
Минало е времето, когато си се въртял в леглото и си се питал как си унищожил това, което си имал и предал ли си себе си. Минало е, нали? Открил си твоя нов “арт” и си вложил цялата си енергия в него. Радваш се като удавник за сламка на този нов живот. Но сега натрапчиво те тормози друг въпрос - дали не си заменил кон за кокошка? Шедьовърът безпорно е бил от онези красиви арабски коне, а този “арт”... дори и расова кокошка да е, си e кокошка. Остава ти надеждата, че ще снесе златни яйца.
И така, твоят живот обикаля от галерия на галерия с променлив успех. Модерно изкуство много, различни вкусове още повече. Златните яйца пак стават част от онзи пъзел в главата ти и отново се получава разминаване между представи и реалност. До болка познатото усещане на неудовлетвореност те връхлита, точно като подивяла кокошка, която безмилостно си отмъщава, че ще я колиш и те кълве право в очите. Тя е виновна, затова сълзят...
Искаш да си прибереш живота обратно и малко се страхуваш дали ще успееш да събереш всички части от хаоса. Защото твоят “арт” е разпилян на много места и много хора са си открадвали каквото харесат. Важното е да знаеш, че парченцата, които не си върнеш са оставили своята памет.

Балон

2011-05-18T00:13:00.004+03:00

Трябва да пиша. Това е поредната нощ, от онези, когато се чувсвам странно. Възможно ли е да изпитвам тъга за неща, които не са се случили? Просто защото животът е такъв. Или защото виждам с очите си какво се случва с всички. Рано или късно. Казват да гледаме философски на живота. Правя го! Когато ми се случват гадни неща съм силна. Откъсвам се от реалността. Сякаш не се случва с мен тук и сега. Няма болка, има сцена. Аз играя главната роля и в същото време съм зрител. Много е поучително. По някакъв начин дори ми харесва, защото знам, че израствам. Но това, което ми се случва в момента е различно. То е в представите ми. В някоя грешно зададена програма в мозъка ми. Нереалното ме кара да изпитвам ужасно силни емоции. Някои ще го нарекат просто страхове. Сякаш са ми съобщили страшна диагноза и всичко е въпрос на време. Не са страхове. Въпроси, които натрапчиво ме тормозят. Кое към какво ще доведе? Избор, решения. Хубавите неща стават бавно. А лошите от своя страна бързо. Те чакат единствено най-неподходящия, всъщност няма подходящ момент... знаете. В това е проблемът - всички знаят! Горките. Ще ми се да можеше поне да си избираш кога. Ще предпочета да е веднага. Наведнъж! Докато си млад всичко минава по-лесно. Това ми напомни да попитам майка ми дали съм изкарала Варицела. Не съм хипохондрик. Един приятел се разболя.
Та исках да кажа, че грижата е велико нещо. Ако имаш големи отговорности към друг, не мислиш за себе си. Не изпитваш тъга за бъдещето си. Има смисъл.

Trio is the new duo

2011-03-27T22:54:00.004+03:00

Всичко е фалшиво. Погледите, думите, жестовете... Накъдето и да се обърна виждам псевдо връзки, любовни триъгълници и лъжи. Рано или късно се случва с всеки. Ако приема, че съм се отървала от подобно нещо, няма ли да ме достигне отново? И от коя страна ще бъда? Като дяволски кръговрат е! За моя радост сега съм само наблюдател... и виждам - опиянение, преходни емоции, страх и оплитане. Каква комбинация! Внимавайте! Триъгълник дебне зад всяка халка.

Блясък и сън

2011-02-18T16:21:00.002+02:00

В началото на страданието,
много преди знанието,
е любовта.

В края на желанието,
малко след видяното,
е смъртта.

Love is in the air

2010-08-30T12:19:00.002+03:00

Всички критикуват и съдят. С това генерализиране дори аз го правя! Непреодолима е нуждата да “отсекат главата” на нещо, което ги дразни или превъзхожда (синдром на “киселото грозде”), или пък просто от любов към спорта (защото е модерно да си “хейтър”). Подбудите са от различен характер и естество, като може би най-виновна е завистта, следвана от амбицията и т.н.. За видовете критика да не говорим - като необятно море от отходни води.
Типично по български и тук има нещо като два синода - единия подкрепя хуленето с цел да се облекчиш от натрупаната негативна енергия, а другия тъкмо обратното - говорейки негативно, генерираш повече и повече отрицателното вътре в теб и в резултат получаваш душевна констипация. Имам чувството, че аз се натъквам само на членове от първия, съдейки по “приветливия” им поглед, с който те бройкат (ако е мъж) или калкулират (ако е жена) от глава до пети. Другите са си чист дефицит в нашия етнос. Ама това е нормално, спомням си десетки примери от българския фолклор, където и в песни, и в поговорки често съседът е споменаван “с добро”. Никой не се притеснява, че съгрешава, защото в крайна сметка: “Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен”, а ако нещата стигнат до саморазправа: “Ако не щеш мира, на ти секира”.
Разбира се, не може да се скрие, че понякога изпитват искрена радост за случващото се на околните, например чуждото нещастие. Но истинската им човечност и благородство, е привилегия само на отплавалите от този свят: “ За умрелите или добро, или нищо”!

Спирам! А вие можете ли? ;)

13

2010-08-13T17:02:00.003+03:00

Измина почти година. Направих десетки нови неща, още повече ми се случиха, а най-много е промяната. Здравейте... на поне 13 от вас! :)

I Know Why the Caged Bird Sings

2009-08-27T17:52:00.000+03:00

The free bird leaps
on the back of the win
and floats downstream
till the current ends
and dips his wings
in the orange sun rays
and dares to claim the sky.

But a bird that stalks
down his narrow cage
can seldom see through
his bars of rage
his wings are clipped and
his feet are tied
so he opens his throat to sing.

The caged bird sings
with fearful trill
of the things unknown
but longed for still
and is tune is heard
on the distant hillfor the caged bird
sings of freedom

The free bird thinks of another breeze
an the trade winds soft through the sighing trees
and the fat worms waiting on a dawn-bright lawn
and he names the sky his own.

But a caged bird stands on the grave of dreams
his shadow shouts on a nightmare scream
his wings are clipped and his feet are tied
so he opens his throat to sing

The caged bird sings
with a fearful trill
of things unknown
but longed for still
and his tune is heard
on the distant hill
for the caged bird
sings of freedom.

Maya Angelou

2009-06-25T16:37:00.002+03:00

Много хубаво не е на хубаво казват старите хора... затова с хубавото винаги има нещо черничко за разкош. От една страна може да си щастлив, да ти се случват нещата, които искаш и за които се бориш. Казано иначе - да се чувстваш добре в кожата си. От друга страна да се наложи да направиш някои генерални промени в този иначе така приятен и лек живот. Тъкмо изкачиш поредното високо стъпало и ти се налага да погледнеш нагоре, защото следващото е по-високо и от теб. Ще направиш промените, а колко големи ще са всъщност те? Колко сериозен трябва да станеш и ще се запази ли онази усмивка с привкус на дете... Понякога е хубаво да има промяна без промяна. :)))

Остава единствено да се изкачиш на следващото стъпало. Може пък по-следващото да се окаже почти равно. :)

Валута

2009-06-10T02:06:00.004+03:00

Сметка. Става въпрос за сметката, която си правят по-голямата част от хората, влизайки във връзка с друг. В съзнанието веднага изплуват хилядите примери на жени, за които парите са на първо и единствено място. Гледат на мъжа като средство, което ще уреди живота им и са готови да платят висока цена. Липса на любов и страст, примиряването с куп неща... е само част от нея. Всичко това сме го виждали и ще продължаваме да го виждаме.
Съдила съм тези жени, но сега ми се струва, че нещата са всъщност доста равностойни. Нима мъжете не си правят сметката? Да, рядко финансова (макар вече да има доста такива примери), но жената трябва да притежава определени качества и способности за да е изгодна. Претенциите са с различна величина, като се започне от най-битовите - да отгледа добре децата, да се грижи за "семейното огнище" и т.н., мине се през физическите - да изглежда като от корица или поне като от вътрешна страница... и се стигне до по-претенциозните - да е на високо интелектуално ниво, с вкус, разнообразни интереси и ако може и успешна кариера... Мъжът е готов да се лиши отново от изпепеляваща любов и страст, дори от хубав секс, в името на някаква представа за бъдещето, рационалност.
Различна, но все пак валута, която и едните и другите търсят.

Филмът

2009-04-16T00:02:00.003+03:00

"Силното въображение ражда събитието." Не помня от кого беше тази мисъл, но е твърде прилягаща в случая. Всичко се "случва" в една нищо и никаква главица?! Филмът, там вътре, е вече готов! Заснет кадър по кадър, само най-дребни детайли остават за премиерата, като малки чаровни изненади.
Виждаш го ясно и не се интересуваш дали другите виждат нищо или силно размазана картина. Веднъж завъртяла се лентата "там", не позволява малодушие, липса на кураж. Налага се да изкачиш отвесна стена, вместо гладък път, но забиваш клиновете и катериш...
Вярваш?! В какво? В една химера? Вярваш, че ще изкачиш девствен връх. Опитни катерачи те съветват и предупреждават за реалната опасност от падане в пропастта. Предизвикателство по-голямо от всичко досега. Не само това, вярваш, че ще стигнеш върха за нереално кратко време... защото на върха е "киното".
Тъмно е, но нали светлината свети най-ярко в тъмното...

Смес

2009-04-09T01:46:00.002+03:00

Смес, тесто, кайма, каша.. бъркоч! Рецептата е следната: 2 кг. тотална лудост, 1 кг. талант, 1 ч.чаша амбиция, 5 супени лъжици страх. Замесва се 4 седмици, втасва - 2. Пече се за кратко на силен огън. Няма време да изстива, затова се яде вряло. Молим се да се е опекло не само отгоре...

В търсене на простотата

2009-03-22T15:16:00.005+02:00

Никак не било просто да постигнеш умишлено простотата. Като пианист ще дам пример първо с етапите на развитието чисто професионално.
Започваш да свириш на ранна детска възраст и естествено започваш с елементарни мелодии и хармонии. Несъзнателно свириш чаровно просто по детски. С годините произведенията се усложняват и неусетно изпълнението също. Правиш някакви сложни динамики, педализация...няма да задълбавам и с две думи собствено туше. Всичко това се прави с доста усилия. Минават още години и осъзнаваш, че тези неща не ти костват толкова мислене. Получават се естествено. Един ден хващаш една партитура, поглеждаш хилядите ноти и я привеждаш да звучи максимално просто. Липсват напъните, оставяш музиката да те води. Това вече е красиво.
Същото е валидно и в живота. В отношенията между хората. Всичко е толкова просто, само хората сме склонни да го усложняваме.

Протест

2009-03-20T15:33:00.003+02:00

НЕ ИСКАМ да съм нещастна, неудовлетворена, манипулирана, лъгана, обиждана, изгубена, разплакана, раздвоена, несигурна...

ИСКАМ да съм вдъхновена!

Веселие по време на криза

2009-03-10T13:11:00.006+02:00

Денят е неделя, 8и март и за капак - празник на жената. Отидох с компания в едно от "моите" заведения /не съм собственик, но трябва да се замисля за истинско мое :)/. Свиреше един приятел саксофонист и се получи доста приятно. Заведението беше пълно с красиви жени, идваха на талази...но още към 12 започнаха пак на талази да си тръгват. Решихме да сменим мястото и тъкмо да потеглим, токът на моя приятелка падна! Това не ни спря. Останахме три момичета, които имаха нужда още дълго да се забавляват...
Хванахме такси, натоварихме се трите на задната седалка /принцип - никога не сядай до шофьор на такси ако си жена, личен опит/ и тръгнахме към моята приятелка да си сменя обувките. По пътя аз не спрях да се майтапя с шофьорските способности на таксиджията и му обяснявах, че има шанс някой ден да кара като мен /жената/... накарах го да кара много бързо по забранена тясна улица на заден ход и загасени фарове /щеше да ни очисти/. :)))
Два часа след полунощ и вече бяхме в следващото заведение. Влязохме с цялата си еуфория и това направи шока още по-голям - бяхме ние и още десетина души заедно с целия персонал! Празник! Питам Dj какво става?! А той се смее и вика, че бил поръчан само за нас и другите били отпращани... :)) Направихме си пълна фотосесия - на стената, на огледалата, на пода, на колоните, абе където ни падне, важното е да е в по-абсурдна поза. :)
Писна ни да се снимаме и решихме да пеем. Къде ако не в караоке. Не бях обръщала внимание как изглеждат входните врати на повечето заведения.. е, сега имах пълната възможност да ги разгледам в детайли, защото само това бе достъпно :) Накрая таксито, което ни разхождаше, ни спря пред единственото място, където може да има хора в четири сутринта. Мястото беше потресаващо, такова, че не искам да му изричам името. От "онези" заведения,които искам да ги забранят със закон. Казах на шофьора, че ще влезем и ако не излезем веднага, да вика линейка! :))
Колкото и да ми е тъжно, имаше доста хора, представям си в по-ранните часове какво е било. По пода бяха постлани няколко гори в друго материално състояние... До нас се залепи един матов тип от друг етнос и започна да трака на долното си инструментче. Идилията беше пълна! Всичко това трябва да се изследва като природен феномен и какво трябва да е засегнато в мозъка на човек, че да му харесва.

Изпратихме се една по една и грам не съжалихме. Нощта беше различна, нетипична и точно в това беше чарът...

Моето място

2009-03-06T12:34:00.007+02:00

Намира се в Белгия. Показа ми го мой приятел и още с първата снимка разбрах, че това е моето място! Приказно!

Трифон Зарезан vs. Свети Валентин

2009-02-15T17:27:00.000+02:00

14 февруари. От една страна български празник, от друга - пришълец, но доста трайно настанен в календара на почти всеки българин.. Доста "любовен" празник и в двата си варианта.
Решават примерно да пийнат хората подобаващо, а определeно количество алкохол кара първичните инстинкти да избият на повърхността и премахва всякакви задръжки. С толкова сърчица навряни в лицата им и носещите се благоухания от стотиците букети може и без алкохол да се случи :))
Жените пък се хващат със зъби и нокти за придошлия празник, за да получат най-сетне (нищо, че на сила) така жадуваните подаръченценца и да им се погалят ушите с някое и друго обяснение "в любов" (отново предполагам искрено).

"Трифоновците" ги боли глава на другата сутрин и подлагат на сериозно изпитание черния дроб, а "Валентиновците" се радват на добре скалъпена и без никакви изненади розова сапунка...

Нужно ли е всичко това?

Успехи и провали II

2009-02-12T16:18:00.000+02:00

... Провалът или влизане в реалността, или порастване, или просто живот.
Всички принципи и механизми в живота, са приложими почти във всичко - хората на изкуството дори са способни да прекалят. Тъжно ми е, че точно тези хора често са лицемерни, завистливи и куп други лоши качества, които никак не им подхождат - някои ще кажат "човещинка"... "Човещинката" намесва парите (под масата и над масата), лични интереси, кой е "мой човек" и т.н..
Тази тиня успя да ме изцапа доста късно, преди около 3 години, но пък с всичките си оттенъци :) Успяха да ме намесят в интриги на доста високо ниво, видях какво е да бъдеш премахнат рано за да не си трън в нечии очи, видях схемичките и през какво трябва да минеш за да имаш успеха на "големите световни" артисти.
Сядаш един ден и взимаш решение, дали искаш да си като тях и дали си готов да стъпчеш собственото си достойнство. Изборът би могъл да се тълкува като провал...

Към днешна дата, правя само това, което ми харесва. Създадох си нови идеали на базата на старата ми и все още неопетнена ценностна система.

Успехи и провали

2009-02-11T18:38:00.000+02:00

Не крия самоличността си. Анонимността е в разрез с моята експресивна и непрекъснато нуждаеща се от изява същност.
Още от дете съм на сцена и това ме превърна в "машина":))) Една от наи-старите ми и верни приятелки, която проследи цялото ми развитие като пианист, един ден ме обяви за киборг... имаше право! :))
Успехът - оказа се, че на 6 години вече имах професия, на всичкото отгоре бях с ясното съзнание, че ще правя това цял живот... със всяка изминала година, това чувство се задълбочаваше. Получавах непрекъснати похвали и доказателства, че съм много талантливо дете с големи дадености за пианист (имам нестандартно дълги пръсти и т.н.). Имах най-добрите преподаватели, някои от тях наистина обичам до ден днешен. Всичко това в комбинация с голяма амбиция и желание да постигам винаги най-високи резултати, ме караше да се отдавам изцяло на инструмента и да преодолявам иначе големия си мързел. Не след дълго дойдоха и резултатите - за мен беше естествено да съм най-силната 6-ца на изпитите по пиано, да влизам 1-ва при кандидатстванията, да печеля 1ви награди на конкурсите... Става ясно, че дълги години свързвах думата успех само и единствено с моята професия - призвание... докато един ден не дойде Провалът.

... провалът
coming soon :)))

2009-02-10T10:52:00.001+02:00

Запознанство...

Това е първата ми публикация. Защо Black Bird? От чувство за гордост (характерна моя черта) . Пра-прадядо ми, член на четата на Яне Сандански, са го наричали Черната птица. Яздил бял кон и винаги носел черно наметало... впечатляващ вид и заплаха за турците. Знам, че звучи отнесено и нереалистично, но е самата истина :) Днес с гордост нося фамилията си, която означава в буквален превод - Черна птица.