I Know Why the Caged Bird Sings

The free bird leaps
on the back of the win
and floats downstream
till the current ends
and dips his wings
in the orange sun rays
and dares to claim the sky.

But a bird that stalks
down his narrow cage
can seldom see through
his bars of rage
his wings are clipped and
his feet are tied
so he opens his throat to sing.

The caged bird sings
with fearful trill
of the things unknown
but longed for still
and is tune is heard
on the distant hillfor the caged bird
sings of freedom

The free bird thinks of another breeze
an the trade winds soft through the sighing trees
and the fat worms waiting on a dawn-bright lawn
and he names the sky his own.

But a caged bird stands on the grave of dreams
his shadow shouts on a nightmare scream
his wings are clipped and his feet are tied
so he opens his throat to sing

The caged bird sings
with a fearful trill
of things unknown
but longed for still
and his tune is heard
on the distant hill
for the caged bird
sings of freedom.

Maya Angelou

Тя

Черните птици са изключителни. Излъчването на тези птици е по-различно от на всички останали. Отива им нощта, а луната да се отразява в техните пера. Нощта е по-чувствителна от деня. Тя кара сетивата да се изострят, инстинктите да излязат на повърхността. Всичко е черно, нежно бледо... наистина е елегантна. Нощта е истинска жена! Жена с бледо лице, черна дълга рокля и черна птица на рамото.

Много хубаво не е на хубаво казват старите хора... затова с хубавото винаги има нещо черничко за разкош. От една страна може да си щастлив, да ти се случват нещата, които искаш и за които се бориш. Казано иначе - да се чувстваш добре в кожата си. От друга страна да се наложи да направиш някои генерални промени в този иначе така приятен и лек живот. Тъкмо изкачиш поредното високо стъпало и ти се налага да погледнеш нагоре, защото следващото е по-високо и от теб. Ще направиш промените, а колко големи ще са всъщност те? Колко сериозен трябва да станеш и ще се запази ли онази усмивка с привкус на дете... Понякога е хубаво да има промяна без промяна. :)))

Остава единствено да се изкачиш на следващото стъпало. Може пък по-следващото да се окаже почти равно. :)

Валута

Сметка. Става въпрос за сметката, която си правят по-голямата част от хората, влизайки във връзка с друг. В съзнанието веднага изплуват хилядите примери на жени, за които парите са на първо и единствено място. Гледат на мъжа като средство, което ще уреди живота им и са готови да платят висока цена. Липса на любов и страст, примиряването с куп неща... е само част от нея. Всичко това сме го виждали и ще продължаваме да го виждаме.
Съдила съм тези жени, но сега ми се струва, че нещата са всъщност доста равностойни. Нима мъжете не си правят сметката? Да, рядко финансова (макар вече да има доста такива примери), но жената трябва да притежава определени качества и способности за да е изгодна. Претенциите са с различна величина, като се започне от най-битовите - да отгледа добре децата, да се грижи за "семейното огнище" и т.н., мине се през физическите - да изглежда като от корица или поне като от вътрешна страница... и се стигне до по-претенциозните - да е на високо интелектуално ниво, с вкус, разнообразни интереси и ако може и успешна кариера... Мъжът е готов да се лиши отново от изпепеляваща любов и страст, дори от хубав секс, в името на някаква представа за бъдещето, рационалност.
Различна, но все пак валута, която и едните и другите търсят.

Земята вътре в теб

Всички "по-големи" говорят за опита. Онова нещо, което се добива единствено с времето.
Аз пък не искам да имам в някои отношения опит, искам да ме пропуснат гадните неща от живота. Толкова хубаво си ги заобикалях и подминавах като крайпътни знаци (с едно наум, понякога и без... :) )
Всичко се обърква, когато не си само ти, драгоценния на себе си... Появява се някой, който претендира за по-голям парцел от сърцето ти, но цената е много висока и не всеки може да си го позволи. Решаваш да продадеш земята на най-достойния. Доволен си от сделката. Отпускаш се и оставяш новия собственик да се грижи за целия парцел, всичко на всичко тежащ 250 грама. Ако някой тъпче грубо там, ще остане пуст. Именно затова е толкова ценен. Всички желаещи стари и нови купувачи са игнорирани без никакви обяснения. Има просто табела - ПРОДАДЕНО! Звучи толкова романтично до този момент, хаха...
Новият стопанин от своя страна ти е доверил собствения си парцел. Мислиш си (не случайно), че онази табела я има и там. Е, оказва се, че там има и други клиенти (потенциални собственици). Парцелът на пръв поглед не е толкова привлекателен като твоя, затова се иска известно усърдие да прииждат клиенти. Това е и една от причините. Иска всички да харесват неговия парцел, защото той самия не е сигурен дали си струва. Един собственик не стига!

...


Чувстваш се измамен.

Заглавие

Пиано. Аз. Още нещо необходимо ли е?

Филмът

"Силното въображение ражда събитието." Не помня от кого беше тази мисъл, но е твърде прилягаща в случая. Всичко се "случва" в една нищо и никаква главица?! Филмът, там вътре, е вече готов! Заснет кадър по кадър, само най-дребни детайли остават за премиерата, като малки чаровни изненади.
Виждаш го ясно и не се интересуваш дали другите виждат нищо или силно размазана картина. Веднъж завъртяла се лентата "там", не позволява малодушие, липса на кураж. Налага се да изкачиш отвесна стена, вместо гладък път, но забиваш клиновете и катериш...
Вярваш?! В какво? В една химера? Вярваш, че ще изкачиш девствен връх. Опитни катерачи те съветват и предупреждават за реалната опасност от падане в пропастта. Предизвикателство по-голямо от всичко досега. Не само това, вярваш, че ще стигнеш върха за нереално кратко време... защото на върха е "киното".
Тъмно е, но нали светлината свети най-ярко в тъмното...