неделя, 15 февруари 2009 г.

Трифон Зарезан vs. Свети Валентин

14 февруари. От една страна български празник, от друга - пришълец, но доста трайно настанен в календара на почти всеки българин.. Доста "любовен" празник и в двата си варианта.
Решават примерно да пийнат хората подобаващо, а определeно количество алкохол кара първичните инстинкти да избият на повърхността и премахва всякакви задръжки. С толкова сърчица навряни в лицата им и носещите се благоухания от стотиците букети може и без алкохол да се случи :))
Жените пък се хващат със зъби и нокти за придошлия празник, за да получат най-сетне (нищо, че на сила) така жадуваните подаръченценца и да им се погалят ушите с някое и друго обяснение "в любов" (отново предполагам искрено).

"Трифоновците" ги боли глава на другата сутрин и подлагат на сериозно изпитание черния дроб, а "Валентиновците" се радват на добре скалъпена и без никакви изненади розова сапунка...

Нужно ли е всичко това?

четвъртък, 12 февруари 2009 г.

Успехи и провали II

... Провалът или влизане в реалността, или порастване, или просто живот.
Всички принципи и механизми в живота, са приложими почти във всичко - хората на изкуството дори са способни да прекалят. Тъжно ми е, че точно тези хора често са лицемерни, завистливи и куп други лоши качества, които никак не им подхождат - някои ще кажат "човещинка"... "Човещинката" намесва парите (под масата и над масата), лични интереси, кой е "мой човек" и т.н..
Тази тиня успя да ме изцапа доста късно, преди около 3 години, но пък с всичките си оттенъци :) Успяха да ме намесят в интриги на доста високо ниво, видях какво е да бъдеш премахнат рано за да не си трън в нечии очи, видях схемичките и през какво трябва да минеш за да имаш успеха на "големите световни" артисти.
Сядаш един ден и взимаш решение, дали искаш да си като тях и дали си готов да стъпчеш собственото си достойнство. Изборът би могъл да се тълкува като провал...

Към днешна дата, правя само това, което ми харесва. Създадох си нови идеали на базата на старата ми и все още неопетнена ценностна система.

сряда, 11 февруари 2009 г.

Успехи и провали

Не крия самоличността си. Анонимността е в разрез с моята експресивна и непрекъснато нуждаеща се от изява същност.
Още от дете съм на сцена и това ме превърна в "машина":))) Една от наи-старите ми и верни приятелки, която проследи цялото ми развитие като пианист, един ден ме обяви за киборг... имаше право! :))
Успехът - оказа се, че на 6 години вече имах професия, на всичкото отгоре бях с ясното съзнание, че ще правя това цял живот... със всяка изминала година, това чувство се задълбочаваше. Получавах непрекъснати похвали и доказателства, че съм много талантливо дете с големи дадености за пианист (имам нестандартно дълги пръсти и т.н.). Имах най-добрите преподаватели, някои от тях наистина обичам до ден днешен. Всичко това в комбинация с голяма амбиция и желание да постигам винаги най-високи резултати, ме караше да се отдавам изцяло на инструмента и да преодолявам иначе големия си мързел. Не след дълго дойдоха и резултатите - за мен беше естествено да съм най-силната 6-ца на изпитите по пиано, да влизам 1-ва при кандидатстванията, да печеля 1ви награди на конкурсите... Става ясно, че дълги години свързвах думата успех само и единствено с моята професия - призвание... докато един ден не дойде Провалът.

... провалът
coming soon :)))

вторник, 10 февруари 2009 г.

Запознанство...


Това е първата ми публикация. Защо Black Bird? От чувство за гордост (характерна моя черта) . Пра-прадядо ми, член на четата на Яне Сандански, са го наричали Черната птица. Яздил бял кон и винаги носел черно наметало... впечатляващ вид и заплаха за турците. Знам, че звучи отнесено и нереалистично, но е самата истина :) Днес с гордост нося фамилията си, която означава в буквален превод - Черна птица.