неделя, 22 март 2009 г.

В търсене на простотата

Никак не било просто да постигнеш умишлено простотата. Като пианист ще дам пример първо с етапите на развитието чисто професионално.
Започваш да свириш на ранна детска възраст и естествено започваш с елементарни мелодии и хармонии. Несъзнателно свириш чаровно просто по детски. С годините произведенията се усложняват и неусетно изпълнението също. Правиш някакви сложни динамики, педализация...няма да задълбавам и с две думи собствено туше. Всичко това се прави с доста усилия. Минават още години и осъзнаваш, че тези неща не ти костват толкова мислене. Получават се естествено. Един ден хващаш една партитура, поглеждаш хилядите ноти и я привеждаш да звучи максимално просто. Липсват напъните, оставяш музиката да те води. Това вече е красиво.
Същото е валидно и в живота. В отношенията между хората. Всичко е толкова просто, само хората сме склонни да го усложняваме.

петък, 20 март 2009 г.

Протест



НЕ ИСКАМ да съм нещастна, неудовлетворена, манипулирана, лъгана, обиждана, изгубена, разплакана, раздвоена, несигурна...

ИСКАМ да съм вдъхновена!

вторник, 10 март 2009 г.

Веселие по време на криза



Денят е неделя, 8и март и за капак - празник на жената. Отидох с компания в едно от "моите" заведения /не съм собственик, но трябва да се замисля за истинско мое :)/. Свиреше един приятел саксофонист и се получи доста приятно. Заведението беше пълно с красиви жени, идваха на талази...но още към 12 започнаха пак на талази да си тръгват. Решихме да сменим мястото и тъкмо да потеглим, токът на моя приятелка падна! Това не ни спря. Останахме три момичета, които имаха нужда още дълго да се забавляват...
Хванахме такси, натоварихме се трите на задната седалка /принцип - никога не сядай до шофьор на такси ако си жена, личен опит/ и тръгнахме към моята приятелка да си сменя обувките. По пътя аз не спрях да се майтапя с шофьорските способности на таксиджията и му обяснявах, че има шанс някой ден да кара като мен /жената/... накарах го да кара много бързо по забранена тясна улица на заден ход и загасени фарове /щеше да ни очисти/. :)))
Два часа след полунощ и вече бяхме в следващото заведение. Влязохме с цялата си еуфория и това направи шока още по-голям - бяхме ние и още десетина души заедно с целия персонал! Празник! Питам Dj какво става?! А той се смее и вика, че бил поръчан само за нас и другите били отпращани... :)) Направихме си пълна фотосесия - на стената, на огледалата, на пода, на колоните, абе където ни падне, важното е да е в по-абсурдна поза. :)
Писна ни да се снимаме и решихме да пеем. Къде ако не в караоке. Не бях обръщала внимание как изглеждат входните врати на повечето заведения.. е, сега имах пълната възможност да ги разгледам в детайли, защото само това бе достъпно :) Накрая таксито, което ни разхождаше, ни спря пред единственото място, където може да има хора в четири сутринта. Мястото беше потресаващо, такова, че не искам да му изричам името. От "онези" заведения,които искам да ги забранят със закон. Казах на шофьора, че ще влезем и ако не излезем веднага, да вика линейка! :))
Колкото и да ми е тъжно, имаше доста хора, представям си в по-ранните часове какво е било. По пода бяха постлани няколко гори в друго материално състояние... До нас се залепи един матов тип от друг етнос и започна да трака на долното си инструментче. Идилията беше пълна! Всичко това трябва да се изследва като природен феномен и какво трябва да е засегнато в мозъка на човек, че да му харесва.

Изпратихме се една по една и грам не съжалихме. Нощта беше различна, нетипична и точно в това беше чарът...

петък, 6 март 2009 г.

Моето място

























Намира се в Белгия. Показа ми го мой приятел и още с първата снимка разбрах, че това е моето място! Приказно!