понеделник, 30 август 2010 г.

Love is in the air

Всички критикуват и съдят. С това генерализиране дори аз го правя! Непреодолима е нуждата да “отсекат главата” на нещо, което ги дразни или превъзхожда (синдром на “киселото грозде”), или пък просто от любов към спорта (защото е модерно да си “хейтър”). Подбудите са от различен характер и естество, като може би най-виновна е завистта, следвана от амбицията и т.н.. За видовете критика да не говорим - като необятно море от отходни води.
Типично по български и тук има нещо като два синода - единия подкрепя хуленето с цел да се облекчиш от натрупаната негативна енергия, а другия тъкмо обратното - говорейки негативно, генерираш повече и повече отрицателното вътре в теб и в резултат получаваш душевна констипация. Имам чувството, че аз се натъквам само на членове от първия, съдейки по “приветливия” им поглед, с който те бройкат (ако е мъж) или калкулират (ако е жена) от глава до пети. Другите са си чист дефицит в нашия етнос. Ама това е нормално, спомням си десетки примери от българския фолклор, където и в песни, и в поговорки често съседът е споменаван “с добро”. Никой не се притеснява, че съгрешава, защото в крайна сметка: “Ако господ ме не ще, дяволът рушвет дава за мен”, а ако нещата стигнат до саморазправа: “Ако не щеш мира, на ти секира”.
Разбира се, не може да се скрие, че понякога изпитват искрена радост за случващото се на околните, например чуждото нещастие. Но истинската им човечност и благородство, е привилегия само на отплавалите от този свят: “ За умрелите или добро, или нищо”!

Спирам! А вие можете ли? ;)

петък, 13 август 2010 г.

13

Измина почти година. Направих десетки нови неща, още повече ми се случиха, а най-много е промяната. Здравейте... на поне 13 от вас! :)