сряда, 18 май 2011 г.

Балон

Трябва да пиша. Това е поредната нощ, от онези, когато се чувсвам странно. Възможно ли е да изпитвам тъга за неща, които не са се случили? Просто защото животът е такъв. Или защото виждам с очите си какво се случва с всички. Рано или късно. Казват да гледаме философски на живота. Правя го! Когато ми се случват гадни неща съм силна. Откъсвам се от реалността. Сякаш не се случва с мен тук и сега. Няма болка, има сцена. Аз играя главната роля и в същото време съм зрител. Много е поучително. По някакъв начин дори ми харесва, защото знам, че израствам. Но това, което ми се случва в момента е различно. То е в представите ми. В някоя грешно зададена програма в мозъка ми. Нереалното ме кара да изпитвам ужасно силни емоции. Някои ще го нарекат просто страхове. Сякаш са ми съобщили страшна диагноза и всичко е въпрос на време. Не са страхове. Въпроси, които натрапчиво ме тормозят. Кое към какво ще доведе? Избор, решения. Хубавите неща стават бавно. А лошите от своя страна бързо. Те чакат единствено най-неподходящия, всъщност няма подходящ момент... знаете. В това е проблемът - всички знаят! Горките. Ще ми се да можеше поне да си избираш кога. Ще предпочета да е веднага. Наведнъж! Докато си млад всичко минава по-лесно. Това ми напомни да попитам майка ми дали съм изкарала Варицела. Не съм хипохондрик. Един приятел се разболя.
Та исках да кажа, че грижата е велико нещо. Ако имаш големи отговорности към друг, не мислиш за себе си. Не изпитваш тъга за бъдещето си. Има смисъл.