понеделник, 13 юни 2011 г.

Кръговрат

Всеки ден се бориш за нещо. Най-вече да живееш. Лошото е, че винаги е по определен от теб начин. Става трудно, понякога невъзможно да наредиш пъзела както си го подредил в главата си. Все някоя част липсва или не е на мястото си. Не спираш да мислиш за това. В опита си да откриеш къде е грешката, започваш да разместваш и останалите части, но всичко, което постигаш е един пълен хаос. Ти обаче си “out of the box” и правиш “арт–инсталация" от този хаос. Показваш го на всички. Те не разбират, че гледат живота ти. Мислят си, че е “арт” и това напълно те устройва. Последното нещо, което искаш е да видят, че това са парченца от шедьовър и ако не те обвинят в гавра, ще е по-лошо - ще те съжалят.
Минало е времето, когато си се въртял в леглото и си се питал как си унищожил това, което си имал и предал ли си себе си. Минало е, нали? Открил си твоя нов “арт” и си вложил цялата си енергия в него. Радваш се като удавник за сламка на този нов живот. Но сега натрапчиво те тормози друг въпрос - дали не си заменил кон за кокошка? Шедьовърът безпорно е бил от онези красиви арабски коне, а този “арт”... дори и расова кокошка да е, си e кокошка. Остава ти надеждата, че ще снесе златни яйца.
И така, твоят живот обикаля от галерия на галерия с променлив успех. Модерно изкуство много, различни вкусове още повече. Златните яйца пак стават част от онзи пъзел в главата ти и отново се получава разминаване между представи и реалност. До болка познатото усещане на неудовлетвореност те връхлита, точно като подивяла кокошка, която безмилостно си отмъщава, че ще я колиш и те кълве право в очите. Тя е виновна, затова сълзят...
Искаш да си прибереш живота обратно и малко се страхуваш дали ще успееш да събереш всички части от хаоса. Защото твоят “арт” е разпилян на много места и много хора са си открадвали каквото харесат. Важното е да знаеш, че парченцата, които не си върнеш са оставили своята памет.